Френска Полинезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френска Полинезия
Polynésie François
— владение на Франция
      
Девиз: Liberté, égalité, fraternité
(„Свобода, равенство, братство“)
Химн: La Marseillaise
Местоположение на Френска Полинезия
Местоположение на Френска Полинезия
География и население
Площ4167 km²
Води12%
Климаттропичен
субекваториален
СтолицаПапеете
Най-голям градФааа
Официален език
Религияхристиянство
Демонимфренски полинезиец
Население (2020)Повишение 295 121
(на 181-во място)
Население (2017)275 918
Гъстота на нас.66,2 души/km²
(на 130-о място)
Градско нас.62%
(на 93-то място)
Управление
ФормаЗависима територия
ПрезидентЕманюел Макрон
ПрезидентЕдуард Фрич
ОрганизацииООН
История
Протекторат1842 г.
Територия1946 г.
Икономика
БВП (ном., 2018)6,163 млрд. щ.д.
Прод. на живота76,1 години
(на 63-то място)
Детска смъртност4,5/1000
(на 70-о място)
ВалутаТихоокеански франк (XPF)
Други данни
Часова зонаUTC-10, -9:30, -9
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOPF; FR-PF
Интернет домейн.pf
Телефонен код+689
Официален сайтwww.polynesie-francaise.pref.gouv.fr
Френска Полинезия в Общомедия

Френска Полинезия (на френски: Polynésie française; на таитянски: Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 km2:

  • Тубуай (Австралски острови) – площ 174 km², население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
  • Туамоту – площ 810 km², население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;
  • Дружествени острови (Общество) – площ 1647 km², население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;
  • Маркизки острови – площ 1274 km², население 8632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;
  • Гамбие (Мангарева) – площ 31 km², население 1337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.[1]

Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на остров Таити е планински с най-високи върхове Орохена (2241 m) и Аоран (2064 m). Островите от Маркизкия архипелаг също са планински с множество малки и плодородни междупланински долини. Освен големите планински острови с вулканичен произход в състава на Маркизкия архипелаг влизат и множество малки островчета и скали. Най-високата точка на архипелага се издига на остров Хива Оа (1250 m). Склоновете на планините стръмно се спускат към океана и не оставят място за малки крайбрежни равнини. Удобните за корабоплаването заливи са малки, като най-достъпният е заливът Танохае на остров Нуку Хива. Архипелагът Туамоту представлява най-голямото на земята струпване на едно място на коралови атоли. Височината на повечето от тях не превишава 6 m н.в.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Дружествените острови е тропичен, горещ и влажен, характеризиращ се с високи температури през цялата година и обилни валежи, особено през „зимния“ сезон. Максималната температура е 32°С, а минималната – 22°С. По наветрените склонове количеството на валежите е няколко пъти повече, в сравнение с подветрените. Често духат пасатни ветрове, които са особено интензивни през летния период. Климатът на Маркизките острови е също горещ и влажен, но съществуват големи годишни колебания в разпределението на валежите. През влажни години падат до 2540 mm валежи, а през сухите – до 500 – 1000 mm. Често се случват и засушавания, продължаващи няколко месеца.[1]

Води, поччви[редактиране | редактиране на кода]

Високите вулканични острови вследствие на обилните валежи имат гъста речна мрежа, като реките се с голяма денивелация. Най-голямата река Папеноо е разположена на остров Таити, като се стича от височина 1500 m и образува каскада от водопади. На Маркизките острови също има много малки планински реки с водопади. На остров Нуку Хива протича река Тоипиваи, най-голямата в Полинезия, която в долното си течение няма долина и чрез висок водопад се влива в океана.[1]

Почвите на Дружествените острови са предимно червеноземни и оподзолени латерити. Особено плодородни са почвите в алувиалните низини, разположени точно под планинските склонове, долините на малките реки и крайбрежните равнини. Същите са почвите и на Маркизките острови, а на архипелага Туамоту те са бедни, тънки и пясъчни.[1]

Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

По вулканичните острови расте буйна тропическа растителност и тя е много по-богата от тази на кораловите острови, където преобладават асоциациите на кокосовата палма. По правило, горите растат предимно по наветрените склонове на планините, а по подветрените преобладава саваната. В района на високите планини на остров Таити се наблюдава вертикална зоналност. За целия архипелаг са характерни видовете на палеотропическата флористична област с висок процент на ендемитите (бобови, орхидееви, маренови, папрати, плауни, фикуси, казуарини, панданус, различни видове палми, банани, хлебно и сандалово дърво и др.).[1]

Животинският свят на Френска Полинезия е много беден. Бозайниците са представени само от прилепи, мишки, кучета и свине. Видовете птици също са малко, като се срещат някои видове гълъби, папагали, дроздове и др. Крайбрежната морска фауна е много богата и разнообразна.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2017 г. населението възлиза на 275 918 жители. Гъстота – 67,7 д./km2. Естествен прираст – 22. Етнически състав – таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици – френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 9%. Конфесионален състав – християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението – Дружествени о-ви – 87,8%, Туамоту и Гамбие – 6,5%, Тубуай – 2,4%, Маркизки о-ви – 3,3%. По-големи градове – Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Френска Полинезия.

Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбие, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.

История[редактиране | редактиране на кода]

Островите са заселени с полинезийци през I в. сл. Хр. През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания, а през 1958 г. стават задморска територия на Франция – Френска Полинезия.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 km пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 km северно от о-в Моореа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]